Senri Kawaguchi: за барабаните и за класическите барабанисти

Exploring the Rich World of Jazz

Senri Kawaguchi е сред най-добрите барабанисти в света. Не е случайно, че тя е официален представител за Yamaha и Zildjian. Нейното име може да се срещне в множество джаз и фюжън проекти. Зад гърба си тя има вече четири студийни и два концертни солови албума, както и участие в десетки други проекти, най-близки сред които за нея са – Kiyo*Sen, Nankai Trio, The Jazz Avengers, KKK-Core. Работила е с величия в съвременния джаз, измежду които барабанистите Steve Gadd, Ian Paice, Dave Weckl, както и музикантите Jon Batiste, Bootsy Collins, Philippe Saisse, Lee Ritenour, Armand Sabal-Lecco и други.

Simon Phillips:

С. К.: „Заедно с него и с Арман Сабал-Леко (Armand Sabal-Lecco) участвахме като трио по време на фестивала за барабанисти в Падерборн, Германия. Тогава имах и възможността да си поговоря малко с него и  мога да кажа само, че е истински джентълмен, невероятен човек… Снимката, която си направихме по-късно пред плаката за събитието, и до днес е мое ценно съкровище. До ден-днешен често слушам неговите „Protocol“ и „PSP“ и парчетата на триото с една от любимите ми музикантки Хироми Уехара (Hiromi Uehara). Всяка една от фразите, които той изпълнява, е ключова за мен. Най-вече обожавам обаче начинът, по който подбира тоновете, когато слива фрази от различни части, както и преходите, където си проличава ясно как отлично е усвоил елементарните принципи на барабаните.

По време на събитието в Германия той организира уъркшоп и аз, разбира се, участвах в него, като запомних ясно едни негови думи, които ми направиха силно впечатление. Каза, че се стреми доколкото е възможно да постигне баланс между ляво и дясно в постановката си на сцената.  Затова и винаги се упражнява в овладяването на баланса между ляво и дясно. И аз, разбира се, много пъти се заемам с предизвикателството на отворената постановка, т. нар. (Open-handed), но ми е доста трудно. В такива моменти си давам сметка, че този нагледно показан от него пример е уникален и че има много общо с гъвкавите му реакции и фразирането му. Оттогава продължавам да се упражнявам да работя наравно с ляво и дясно и съм си поставила за цел да го приложа и в моите изпълнения на барабани.“

Dave Weckl:

С. К.: „Мисля, че той е сред първите, по които се запалих, като изключим рок барабанистите. Когато започнах да се уча при своя ментор Кодзо Суганума, за първото ми задание ми подбра парчето „Tombo in 7/4“ на Мишел Камило (Michel Camilo). За тогавашната мен, която още не се беше докосвала нито до джаза, нито до фюжъна, нито до латиното, тази музикална композиция беше наистина силна и въздействаща. Разбира се, хич не се справих добре за този урок и бях наистина разочарована, но впоследствие се упражнявах още по-усърдно и участвах в първия си рецитал. Благодарение на лудия ми баща видеото от тогава все още е някъде из YouTube, а както се очакваше, и сега като го гледам, никак не мога да се меря с Дейв… само мога да се срамувам. Оттам се запалих по неговите барабани и родителите ми ми разрешиха да отида на няколко негови концерта. Изпълнението в акустична група в колаборация с един от любимите ми басисти Том Кенеди беше страхотно и много ми хареса. По мое мнение няма да преувелича, ако заявя, че в момента той е най-добрият сред всички джаз/фюжън барабанисти. Несъмнено единствен той може да съживи онзи тип деликатно и драматично изпълнение на барабаните. И като барабанист на същите YAMAHA барабани го уважавам страшно много.“

Vini Colaiuta:

С. К.: „Срещнах Вини Колаюта по време на фестивал в Пекин и присъствах на негово изпълнение с уъркшоп и първото, което прави впечатление, е невероятното му усещане за подчертано жизнен ритъм. За мен лично няма друг като него, който е способен да привнесе такава приповдигнатост в иначе трудно вдъхващия усещане за спокойствие и уют линеарен ритъм. Постоянно си въртя албумите на Стинг с негово участие, както и изпълненията му в The Buddy Rich Big Band. Помня как още когато бях в началното училище и за първи път се пробвах с джаза в схема четири четвърти, ми бяха подбрали парчето „Ya Gotta Try“ и аз се упражнявах неуморно, докато гледах неговото изпълнение. Иска ми се и аз някой ден да мога като него да наситя изпълненията си със свое уникално усещане за приповдигнат ритъм.“

Omar Hakim:

С. К.: „Единствено на него не съм гледала индивидуални концерти, но пък съм слушала дисковете и гледала видеата от съвместните му изпълнения с „Weather Report“ и Хърби Хенкок (Herbie Hancock). Измежду тези на четиримата споменати, неговите изпълнения най-добре могат да послужат за лесна справка относно свиренето на барабани. Човек с почти никаква мускулна сила като мен наистина може да се поучи много от гъвкавите му удари с чупка в китката. Също така ми харесва много подходът му при участието му на заден фон като акомпаниращ солови изпълнения на други инструменти. С една такава подкрепа, и соловият изпълнител неизбежно се забавлява страшно много. Обожавам въведението му за всяка песен на фона на простичка постановка и последващото във втората половина пламенно соло с интензивни удари на барабаните. Друг негов чар е открояващият се във всяка песен блестящ бекбийт. И така страшно много го уважавам и сама се стремя да достигна момент като барабанист, в който да постигна този съвършен баланс между инструментала и пеенето, когато и с двете се борави на най-високо ниво. В този ред на мисли, в представите ми образът на Омар е идеал за барабанист.“

Omar Hakim:

С. К.: „Единствено на него не съм гледала индивидуални концерти, но пък съм слушала дисковете и гледала видеата от съвместните му изпълнения с „Weather Report“ и Хърби Хенкок (Herbie Hancock). Измежду тези на четиримата споменати, неговите изпълнения най-добре могат да послужат за лесна справка относно свиренето на барабани. Човек с почти никаква мускулна сила като мен наистина може да се поучи много от гъвкавите му удари с чупка в китката. Също така ми харесва много подходът му при участието му на заден фон като акомпаниращ солови изпълнения на други инструменти. С една такава подкрепа, и соловият изпълнител неизбежно се забавлява страшно много. Обожавам въведението му за всяка песен на фона на простичка постановка и последващото във втората половина пламенно соло с интензивни удари на барабаните. Друг негов чар е открояващият се във всяка песен блестящ бекбийт. И така страшно много го уважавам и сама се стремя да достигна момент като барабанист, в който да постигна този съвършен баланс между инструментала и пеенето, когато и с двете се борави на най-високо ниво. В този ред на мисли, в представите ми образът на Омар е идеал за барабанист.“

Mike Portnoy:

С. К.: „Той е любимият ми прогресив рок барабанист. Характерното в музикалните му композиции за различните групи като „Dream Theater“ и „Liquid Tension Experiment“, в които участва, е наистина умелият му баланс между така необходимата в жанра точност и хуманността на човешкото същество на фона на неизбежно машинния прогресив рок. Обичам да слушам прогресив рок барабанистите като него и Нил Пирт (Neil Peart) с техния непоправим ентусиазъм. Музиката им е преизпълнена с ритми и фрази, които трудно можеш да впишеш в партитурата. Заради това той е един от любимите ми барабанисти. Превърна ми се в навик, когато наближават записите на „KIYO*SEN“, да си пускам подбрани негови изпълнения на барабани, които да направят по-ярки картините и чувствата в главата ми.“

Tommy Aldridge:

С. К.: „Преливащият от мощ бийт на Томи Олдридж е наистина невероятен, нали? Балансът между пищното му представление и спокойствието, струящо от бийта му, е направо прекрасен. Дори и при семплото звучене на фила (прехода между бийтовете) е трудно да се произведе качество, което да удиви до такава степен слушателите, но в този аспект за мен той е съвършен. Лично аз обожавам чувството за безгрижие, струящо от шафъл бийтовете му. В интерес на истината, един от настоящите ми проблеми, когато свиря шафъл бийтове е, че се навеждам прекалено много напред и в това неговата стойка ми е от голяма полза да се поправям. Когато често наподобявах стила на „Whitesnake“, гледах безброй пъти клипа на

„Still Of The Night“ и имитирах движенията на палките. И той без съмнение е един от онези, заради които си бях поставила за цел да стана барабанист „мъжкар.“

Cozy Powell:

С. К.: „Като малка често имитирах ефектното размахване на ръце и движенията на китките на Кози Пауъл, докато свири на барабаните. Той е моят втори идол. (смее се) Все още даже мога да направя интрото на „Stargazer“ с напълно точните движения на палките. Помня, че за първото си самостоятелно изпълнение на барабани най-често се допитвах до неговите солови изпълнения за насоки. Ако бях мъж, най-вероятно щях да се стремя точно към подобен на неговия стил на барабанист. И до ден-днешен често слушам най-доброто от неговите солови изпълнения. В интерес на истината, имам и точно същия снеър като неговия и дори сега го използвам като основен. (Има се предвид вид соло барабани). Отличен снеър, който създава плътен, тежък бийт. Може би все още не съм се отказала напълно от мисълта да стана барабанист като него. (смее се)“

Jeff Porcaro:

„И в Япония на Джеф Поркаро се гледа като врата към успеха, през която трябва да премине всеки барабанист. Също така и всеки барабанист поне веднъж е спорил дали в началото на „Rosanna“ се влиза с лявата или с дясната ръка. (смее се) Имах си и DVD с инструкции. TOTO са сред любимите ми групи и все още се завръщат по няколко пъти на година в плейлиста ми с парчета, по които съм запалена. Бийтовете на многобройните барабанисти на TOTO са със сложност до степен да те разплачат, но и толкова красиви, че все още няма човек, който да може да ги възпроизведе със същия свеж ритъм. И затова смятам, че и до днес барабанистите от моето поколение си ги поставят като цел. Ако трябва да говоря от личен опит, тъй като бийтът в размер 12/8 някак не ми се получаваше, докато мислех как да го преборя, го нагласих спрямо бийта на Джеф в „Hold The Line“ и се заех да го упражнявам неуморно. Открай време, та и до днес си остава барабанист, на когото съм страшно признателна.

Още за барабаните

С. К.: За първи път се срещнах с барабаните, когато бях около петгодишна. Родителите ми не се занимаваха с музика, просто баща ми обожава техниката. И тъкмо това, че тогава той намери отнякъде електрически барабани YAMAHA, които купи за себе си и заради свое хоби, се превърна в причина за моята първа среща с инструмента. Благодарение на простичката концепция „щом го удариш, издава звук“, дори и невръстната аз се забавлявах като се докосвах до тях, макар и с мисълта, че са „играчка“. И тъкмо след тази моя среща с барабаните, от родителите ми дойде предложение „Защо да не те запишем на някакви уроци?“. Първоначално ми препоръчваха стандартните за всяко японско момиче уроци по пиано. Само че аз отказах твърдо, защото батко ми, който е с една година по-голям от мен, по това време се учеше да свири на пиано и се случваше често да се прибере разплакан от уроци. Щом ме попитаха след това: „Няма ли нещо друго, което би искала да учиш?“, аз заявих своенравно: „Искам да свиря на барабани. Не само че са забавни, но и мога да вложа всички усилия да стана добра“ и започнах да ходя на уроци по барабани в квартала ни. И до ден-днешен почти не умея да свиря на каквито и да е други инструменти, заради което пък композирането на музика сега ми е доста трудно. Има моменти, в които съжалявам, че поне малко не се научих да свиря на пиано, но точно тогава си казвам, че тъкмо заради това си решение сега продължавам да свиря на любимите си барабани и ми се приисква да похваля по-младото си аз с „Взе добро решение! (смее се)

Първите музиканти, за които мога да кажа „това са моите идоли!“, бяха „Deep Purple“ и по-точно барабанистът им Иън Пейс (Ian Paice). Макар и да бях само дете, помня ясно как бях завладяна от неговата чувственост и преизпълнени с енергия основни ритми и преходи. Докато слушах музиката им, се вглъбявах в барабаните му до такава степен, че можех да си тананикам тези части. Заради това може би дори и сега, при записи на 8-тактова мелодия, като например саундтрак, моите преходи на моменти малко наподобяват неговите основни ритми.

Впоследствие започнах да слушам и „Whitesnake“, и „Rainbow“, много имитирах и Кози Пауъл (Cozy Powell). От времето, в което започнах да свиря, до осмата си година се бях запалила много по рок барабанисти като Чад Смит (Chad Smith) и Шейн Гаалас (Shane Gaalaas) и твърдоглаво си бях наумила налудничавата идея, че като порасна, и аз ще стана барабанист мъжкар. (смее се) С времето, а  и напоследък си давам сметка, че това няма как да стане, но пък и до ден-днешен черпя вдъхновение от техните барабани.

Като естествено продължение на нещата, след осмата си година започнах да се уча и от Кодзо Суганума и оттогава досега, а и за в бъдеще той се превърна в моя идол и стремеж. Благодарение на срещата с него имах възможността да се запозная с най-различни жанрове като джаз, фюжън, прогресив рок. И до ден-днешен помня силното въздействие, което почувствах, когато за първи път гледах негово изпълнение. Сега на всеки два-три месеца ме залива вълна от музикални тенденции, нещо като плейлист с парчета, по които съм запалена в момента, а според него се променя и слушаната от мен музика. Преди известно време, след съвместно участие с Гътри Говън (Guthrie Govan), се запалих по групата, към която принадлежи той, „The Aristocrats“, след това преминах през задължителния веднъж на няколко години „TOTO“ период, а сега слушам много албумите на израелския барабанист Йогев Габай (Yogev Gabay).“

За вдъхновението

Ето какво казва Senri Kawaguchi за вдъхновението и как композира своята музика:

С. К.: Що се отнася до композирането, при него се повлиявам значително от онова, по което съм се запалила. Например при парчето ни с „KIYO*SEN“, по онова време бях погълната от едно японско аниме и постоянно слушах саундтрака му и началните и крайните тематични песни, откъдето получих и някои идеи и написах своя композиция. Също така, когато Чик Кърия (Chick Corea) посети Япония, имах възможността да отида на концерта му и там успях да си създам една много ясна представа за парчето, което сама бих искала да изпълня. Използвам възможността да кажа: Нека почива в мир... Струва ми се, че е трудно нещата да се сведат само до един източник на вдъхновение. Сега например благодарение на съвместното си изпълнение с израелската барабанистка и изпълнителка Сара Тоуър (Sarah Thawer), у мен се зароди интерес към индийската музика, от която също научавам много. Честно казано чувствам за някак трудно да се вдъхновя от определено нещо или дадено събитие, но в интерес на истината сама попитах един от композиторите, при който се учех, Кунихико Рьо – какво го вдъхновява най-много. Тогава той ми отвърна: „крайните срокове.“ Отговорът му наистина ме учуди и се посмях, но пък се съгласих, че и това е напълно вярно. В Япония често казваме „несравнимата сила на лумналия огън“, а интересното е, че и самата аз, щом приближи крайният срок, ставам осезаемо по-продуктивна и се пораждат по-добри резултати дори от тези, за които съм полагала продължителни усилия. Така че ще ползвам това негово изказване и тук ще отговоря, че онова, което най-много ме вдъхновява, са крайните срокове. (смее се)

Превод: Ивелина Бобадова